Арх. Божидар Абаджиев - консервация и реставрация на Къща на Никола Обретенов в гр. Самоков;

Арх. Дафина Барфончовска - разработка на „Директивен план за културно-историческо наследство” на град Благоевград;

Арх. техн. Кальо Калев - Бобевска къща, Туйкова къща в гр. Тетевен; мост до часовникова кула и прилежащи сгради в гр. Трявна; сгради и ансамбли в гр. Велико Търново, гр. Дряново, гр. Елена, гр. Копривщица, с. Жеравна, с. Боженци, гр. Мелник, гр. Добрич и др.;

Арх. Златка Кирова - работа върху обекти и градски ансамбли в гр.Копривщица; улични ансамбли „Пълдин” (с арх. Н. Мушанов) и „К.Нектариев” в гр. Пловдив; реконструкция на възрожденски двор на Бачковски манастир; Велянова къща и къща-музей Неофит Рилски - гр. Банско; комплекс кв.Чатала и Болярска къща (с арх. Н. Мушанов) в гр. Мелник;

Арх. Васил Китов - експониране на археологически разкопки под базилика „Св. София” в гр. София; Желязна църква в гр. Истанбул, Турция;

Арх. Боян Козупов - антична гробница край гр. Поморие; възрожденски къщи в гр.Созопол; крепост Баба Вида в гр. Видин; укрепителна система Калето - гр. Видин; античен кастел „Кастра Мартис” в гр. Кула; църква N2 и дворцов комплекс в Червен; средновековна цъква в гр. Кърджали; църква „Св.св. апостоли Петър и Павел” и западна пристройка на църква „Св. 40 мъченици” в Асенова махала, гр.Велико Търново; църква „Св.Димитър” в с. Арбанаси; реставрация на крепостни стени на крепостта Царевец; в съавторство с арх.Елена Митева, арх. Илия Лефтеров, арх. Теофил Теофилов - разработени всички останали обекти на Царевец; реставрациа на Патриаршеска църква в крепостта Царевец; църкви в Старинен Несебър;

Арх. Вера Коларова - реставрация и адаптация на Араповски манастир край гр. Асеновград; консервация на Асенова крепост; консервация на крепостен комплекс Небеттепе в гр. Пловдив; консервация на крепост Цепина; реставрация на Къщата на д-р Чомаков, реставрация и адаптация на художествена галерия „Златьо Бояджиев” в гр.Пловдив; консревация и реставрация на античен театър в гр.Пловдив;

Арх. Камелия Кръстева - разработка на „Директивен план за културно-историческо наследство” на град Варна;

Арх. Ана Младенова - разработка на „Директивен план за културно-историческо наследство” на град Бургас;

Арх. Емма Москова - консервация и реставрация на Плиска, Преслав, Мадара, Калиакра; Боянска църква - гр.София; тракийска гробница край с.Свещари;

Арх. Никола Мушанов - консервация, реставрация и адаптация на Байракли джамия, митрополитска църква и Синагога в гр.Самоков; църква „Св.Никола” в с. Марица; античен резерват „Диоклецианополис” в гр. Хисаря; крепостни стени на Тримонциум в гр. Пловдив; Трапезария, църква „Св. Богородица”, костница и манастирски крила на южен двор в Бачковски манастир; Роженски манастир; Червена църква край гр. Перущица; Имарет джамия и Мевлеви хане в гр. Пловдив; Ески джамия в гр. Ямбол; Ибрахим паша джамия в гр. Разград; църква „Св. Петка Самарджийска” в гр.София;

Арх. Галина Пировска - Териориална програма „Иваново-Червен” (съвместно с арх. Виктор Попов); консервация и реставрация на Никополис ад Иструм;

Арх. Виктор Попов - Териориална програма „Иваново-Червен” (съвместно с арх. Галина Пировска)

Арх. Румяна Пройкова - концепция за експониране на античното културно наследство в централно градско ядро на гр. Пловдив (съвместно с арх. Вера Коларова, арх. Стойко Маронов, арх. Божидар Кадиев, арх. Георги Кайтазов); консервация и реставрация на Баятова и Бакалова къща в гр. Пловдив;

МОТИВАЦИЯ ЗА УЧАСТИЕ: Основен тласък за участие беше желанието да покажем, че искаме организацията БНК на ИКОМОС да продължи да се развива; желанието да подкрепим идеята за конкурси и прозрачност.

ОБЕКТЪТ: Църквата е недвижима културна ценност с национално значение. Част от Архитектурно-градоустройствен и археологически резерват Старинен Несебър.

КОНЦЕПЦИЯ: Концепцията на проекта е базирана на проучване, анализиране на данни и извеждане на изводи.

Проектът може да бъде разделен на няколко основни теми:
- Анализ на Средата на ниво Град и ниво Околно пространство;
- Анализ на Типа църкви, към който “Св.Йоан Кръстител” спада;
- Анализ на Архивна Фотодокументация;
- Анализ на контура на барабана;
- Анализ на Съществуващото положение на Св. Йоан Кръстител - Патология;
- Изводи, базирани на описаните анализи;
- Обща концепция, базирана на изведените изводи;
- Концепция за консервационно-реставрационна намеса;
- Концепция за социализация на пространството;
- Концепция за адаптация на църквата;

Изследвали сме и възможният завършек на барабана на купола, като има три основни варианта:
Вариант 1: ХОРИЗОНТАЛЕН КОРНИЗ С КОНУСООБРАЗЕН ПОКРИВ - Този вариант вече виждаме изпълнен на някои от архивните снимки.
Вариант 2: ХОРИЗОНТАЛЕН КОРНИЗ СЪС СКАТНИ ПОКРИВИ
Този вариант има два подварианта, в зависимост от местоположението на хоризонталния корниз спрямо скатните покриви, като единия вариант се среща в единични примери, но като цяло е нетипичен.
Вариант 3: НАЧУПЕН КОРНИЗ СЪС СКАТНИ ПОКРИВИ - Този вариант се среща в еднични църкви, счита се че е привнесен от Арменската църковна школа.

Високата културно-историческа и утилитарна стойност на обекта са предпоставка за избор на щадяща намеса и адекватна социализация. Според нас за ценността са подходящи некомерсиални функции, които да подчертаят културно-историческото й значение. Ето защо подкрепяме напълно избраната от Община Несебър функция - концертна зала.
Тенденциите на презастрояване, надстрояване и завладяване на уличните пространства от масова търговия неглижират културните ценности, което с особена сила според нас важи за „Св. Йоан Кръстител”. Затова смятаме, че е необходимо църквата и прилежащото й пространство да станат част от съвременния социален живот на Стария град.
За целта приемаме следния подход при намесата:
• максимално щадяща консервационно-реставрационна намеса, която да запази характера на ценността като документ за развитие на кръстокуполния тип църковни сгради у нас;
• подходяща организация на дворното пространство в имота, която да обнови връзката на двора с уличното пространство и привлече туристически интерес към ценността;
• пълно премахване или поне ограничаване на търговските обекти в непосредствена близост до църквата;

В интериор разполагаме места за сядане между подпорите на църквата. В дните, когато няма представления столовете ще се прибират, за да не възпрепятстват цялостното възприятие на интериора. Възможно е да се провеждат изложби, като за целта биха могли да се предвидят преместваеми изложбени пана, които да се сложат по протежение на северната и южната фасади, както и свободностоящи пана в рамките на централния кораб.
За подчертаване на засводените пространства и отделни елементи от интериора се предвижда художествено осветление и допълнението му до цветомузика.

Общи проблеми: Нещо, което убягва на повечето колеги, когато се сблъскат с подобна задача е идеята за ‘оригинала’ и ценността на НКЦ. Какво пазим и защо, какви са характеристиките на сградата и взаимоотношенията и с околното пространство. Когато сградата не може да бъде запазена в настоящия си вид трява да се прецени кое е ценното, кое може да бъде премахнато и кое трябва да се запази. За това до голяма степен помага архива на НИПК (НИНКН) и събраната до този момент информация.
Когато се говори за ценност на фасадата и за нейното опазване не бива да разбираме само „начина, по който сградата изглежда“. Ценността трябва да се разглежда комплексно – като съвкупност от много компоненти, които взети заедно създават нейния неповторим облик.
Такива компоненти например са нейния мащаб, отношението към околното пространство, декорацията и дори техниката на градеж.
Когато не отчетем дори един от тези компоненти ние губим безвъзвратно характера на сградата, възможно е дори да сме причина за отпадането й от листата с НКЦ.
В повечето от празгледаните примери не става въпрос просто за пренебрегване на един от компонентите, а за тотално отричане на ценността на сградата и пълна липса на оригинал. Оригиналът се замества с една бутафория, маска на съществувалото, просто защото има предписание за запазване на фасадата, с което трябва да се съобразим ако искаме проекта ни да бъде одобрен. Едва ли някой проектантски екип казва директно своите намерения и ги описва в обяснителната записка. В действителност нещата се случват случайно и някак между другото: „ние я укрепихме, а тя взе че падна. Но не се притеснявайте – ще я изградим същата 1:1, кой ще разбре …“
Но какво правим при отсъствие на ‘оригинал’? Когато всички къщи са реставрирани по такъв начин, че в днешни дни представялват по скоро заместители на съществували сгради. Подменена паянтова конструкция, подменен пълнеж, подменен материал на пълнежа и прочее. Не лъжем ли минувача/посетителя, че вижда или влиза в уникална структура?
Нещо подобно се случва и в този случай. Казваме, че пазим фасадата, но не пазим оригинала. Тогава кое е ценното, освен може би сведението “…тук имаше къща…”. Но за тази цел бихме могли да сложим и информационно табло със снимка.

Къща на Спиридон Велев, ул. “Неофит Рилски” №43, гр. София .

Проект: Студио Десет
Предназначение: Офис сграда
Класификация: Надстройка, която избягва срещата с “оригинала” чрез обрамчване със стъкло

Според статията в “Строителство-Градът” къщата е реконструирана около 1906г. от арх. Никола Лазаров.
Някои цитати, които правят впечатление: .…Проектът предвижда разрушаване и възстановяване на сграда, притежаваща статут на архитектурно-строителен паметник на културата от местно значение…Проектът предвижда да бъдат разрушени и да се възстановят по фотограметрична снимка и проект, одобрен от Националния институт за паметници на културата, днес вече Национален институт за опазване на недвижимите културни ценности (НИОНКЦ)…
Проблеми на решението: Стъклото, което се ползва за отделяне на оригинала от новото изглежда премерено като размери, но плътната част обрамчваща оригинала и стъкления пояс смачква и неглижира фасадата, която пазим. Цялостното усещане е за сгрешен мащаб.

Къща на Горгас, ул. “Оборище” 10, гр. София

Проект: ЕКСА-АД
Предназначение: Жилищна сграда
Класификация: Надстройка

Къщата е изградена по проект на арх. Фингов и арх. Никола Лазаров. По настоящем тя се интегрира в цялостната постройка чрез преизграждане на западната, северната и частично на източната фасада, като се запазват оригиналните височинни коти, материали, корниз и се възстановява куполът в североизточния ъгъл на сградата в първоначалния му вид. В общата структура на сградата съществуващите фасади са подчертани посредством прибрани навътре изцяло остъклени полета, които създават неутрален фон за експонирането им и осъществяват прехода към новата част. В оригиналния си вид се запазват и дворните врати до западната граница на имота.
Резултатът от намесата е сливане на къщата, НКЦ, с новата сграда. Тя се изгубва сред множеството материали и чупки, в сянката на своята надстройка, а както е видно от снимката по време на строежа - оригинал липсва.

Къща на Никола Мушанов, ул. “Московска” № 47, гр. София

Проект: “АДА” ООД
Предназначение: Офис сграда на 6 етажа
Класификация: Надстройка - стъкло

Къщата е изградена по проект на арх. Станчо Белковски през 1925г. По данни от “Синята книга на паметниците на културата” на НИПК “интерес представлява интериорът в съчетание дърво и мазилка, мозаични плочки, гипсови касети. Запазени са старинни мебели с дърворезби и камина.”.
Ценноста на интериора не е пречка за инвеститорите, които сриват до основи къщата, за да преизградят само фасадата й.
В статия в “Строителство-Градът” се казва “…Проектът на “А.Д.А. – Архитектурно-дизайнерска агенция” с ръководител арх. Иво Пантелеев е запазил старата фасада и е позволил надстрояването…Горните етажи имат за цел да покажат една съвсем нова и модерна архитектура, за да има определен контраст между старото и новото…”. И отново заставаме пред въпроса какво е ценното, щом данните от НИПК не са взети под внимание, а оригинал на практика вече не съществува.

Къща на Швамберг, ул. “Будапеща” №3, гр. София

Проект: “АДА” ООД
Предназначение: Хотел
Класификация: Надстройка, която избягва срещата с “оригинала” чрез обрамчване със стъкло

2006г.: Извадка от АрхИдея: “…предстои изготвяне на проект за събаряне на част от съществуващата сграда със запазване и укрепване на фасадите към “Будапеща” и “Дондуков”, а също така на изкопа и укрепването му. Изкопните работи ще бъдат ръководени от НИПК съвместно с Музея на София и по същество ще представляват археологически разкопки.”
2009г.: В извадка от София за Нас се казва, че след приключване на археологическото проучване “с помощта на багер се свалят стените на разрушената сграда от началото на 20 век.”

СЛЕДВА:

Сграда над бившата сладкарница “Роза”, ул. Княз Батенберг” № 4, гр. София - срещу градинката на Народния театър
Проект: арх. Константин Антонов и арх. Иван Битраков
Предназначение: Офис сграда “Батенберг”
Класификация: Надстройка - стъкло

Старата софийска община и бивша библиотека, ул. “Гурко” 1, гр. София - срещу БТК
Проект: ….
Предназначение: Гранд Хотел “София”
Класификация: Надстройка - стъкло

За статията са ползвани снимки от личен архив, снимки от статии във в.Строителство-Градът, София за Нас, АрхИдея, фирми проектанти - ЕКСА, АДА, т.н.

МОТИВАЦИЯ ЗА УЧАСТИЕ: Бих искала да отбележа радостта и задоволството си от организирането на този конкурс от страна на БНК на Икомос, първи по рода си поне откакто членувам в организацията. Нито месецът (август), нито срокът (около месец) бяха най-”подходящи” за подобен вид мероприятие, НО! Ако за миг си представим, че няма нито един заинтересован от конкурса и нито един предал проектно предложение, как въобще ще се стигне отново до идеята за конкурс??? Този въпрос сам по себе си е сериозна мотивация за участие! Особено, когато желанието нещо в ИКОМОС да се случва и да се променя е голямо.

ОБЕКТИТЕ: И двете църкви са културни ценности с национално значение. Това е възможно най-високата категория по отношение на архитектурното наследство в България. Не се случва често да се обяви конкурс за подобни обекти и то без каквито и да е ограничения по отношение на стаж на фирма, работа със сходни обекти, реализирани такива и прочее.

СТАТУТ НА ОБЕКТИТЕ И ТЕРИТОРИЯТА ИМ:
1927г. с ДВ църквите са обявени за “народна старина”
1964г. с ДВ църквите са обявени за Паметници на Културата от нац. значение
1956г. с постановление на МС N243 територията на старинния град Несебър е обявена за архитектурно-градоустройствен и археологически резерват.
1983г. на VII редовна сесия на Комитета за световно наследство във Флоренция  старият град Несебър е включен в листата на Световното наследство.
1991г.  с ДВ Несебър е обявен за Световна културна ценност.

КОНЦЕПЦИЯ:

Повече информация за проекта може да бъде намерена в он-лайн изданието на вестник Строителство-Градът: ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТА и ПРЕДСТАВЯНЕ НА КОНКУРСА, както и в печатното издание на вестника от 26 октомври 2009, стр.31-32.

Но какво се върти в главите им? Може би тайно завиждат на съседите за новата алуминиева дограма, за изолацията и рулетните щори, за климатиците разхлаждащи ги в жегите. За къщата мечта, която никога няма да имат само, защото са имали нещастието да се родят в къща „Х”, обявена от Държавата за Паметник на Културата.И в главите им се върти въпроса „как?” - ‘как’ да реализират мечтата, ‘как’ да преметнат държавата, ‘как’ да излязат победители, а не победени, ‘как’… *

Не знам началото на историята, не знам дали съм права, но знам какво видях преди години и на какво станах свидетел последните месеци…


Годината е 2005

Идвам в Карлово за пръв път. Вървя, очарована от града, атмосферата и старите къщи. Минавам покрай току що реставрираните по програма Красива България ‘Бухалов хан’, къща ‘Райно Попович’ и стигам до къща „Х”, залепена до ‘Райно Попович’. Къща, която на пръв поглед по нищо не се отличава от околните къщи, но въпреки това успява да те грабне. Нищо, че е с олющена мазилка и дървенията й е в лошо състояние.
Вторият поглед обаче ме кара да се спра и да се вторача изненадана. Прогнил, пропаднал покрив и дървен таван полегнал като завеса на прозореца. Приближавам се и поглеждам през малка цепнатина в портата. Красив е, руши се! Тъжно!


Годината е 2009 - месец април

Пак съм в Карлово. Пак минавам по същата уличка, но този път не успявам да стигна до къща „Х”. Целта ми е къща ‘Райно Попович’ -предстои й реставрация. Но първо трябва да я заснемем.
Докато се въртя и снимам фасадите съзирам къща„Х”. Има скеле. Крайно време, мисля си. Дали не я реставрират? Виждам тавана - същият е, но половината от помещението го няма. Кой знае, може да прилагат нови реставрационни техники, с които не съм запозната. А и нали беше сериозно пропаднал - може да не са успели да спасят конструкцията…


Годината е 2009 - месец май 04-ти

След поредното ходене до Карлово с цел заснемане Петър (арх.Петров) се връща покрусен от факта, че къща”Х” повече не съществува. Докато заснемат ‘Райно Попович’ в съседния двор някой реже паянтовата конструкция на къщата за дърва за огрев. Останала е само портата към улицата, на която тъжно стои закачена ръждясала табела ‘Паметник на Културата’.


Годината е 2009 - месец май 19-ти

Отново в Карлово. Влизаме дружно в двора на къща”Х”. Няма къща и ние също без проблем заснемаме задната фасада на ‘Райно Попович’. На фасадата самотно стои забито в мазилката парченце от дървеният таван. В двора на къщата има хора. Питам ги дали са останали още такива парчета от таван. Отговарят ми отрицателно. Само това - талисман им било. На въроса ми дали мога да го взема и първоначалният отрицателен отговор получавам тяхното съгласие.
Ставам горд собственик на последното парче история от тази къща. И въпреки чувството на победител съм тъжна. Не така би трябвало да свърши моята история - с една ценна къща по-малко и с парче дървен таван 10/10см.

* А може да не съм права! Може би собствениците на къща „Х” да я боготворят! Може би камък им тежи на сърцето да гледат как къщата се руши, а те не могат да направят нищо. Може би…всъщност вече няма никакво значене, защото нея я няма!




Бележка 01 - 20 май 2009г.
След като целия офис постави изясняването на ситуацията около къща”Х” за основна цел покрай задача ‘Карлово’ последва и лек проблясък. Като цяло стана ясно, че собствениците имат разрешение от НИПК да разрушат къщата и да я изградят наново. Друг е въпроса доколко ще се запази вида й, контура й и дали ще успее да се впише в средата.

Този летен семестър имах удоволствието да бъда поканена за хоноруван преподавател в упражненията по “Опазване на Архитектурното Наследство” - 3 курс, Архитектура, УАСГ. Една от задачките, които част от студентите избраха да правят бе надстройка на къщата на Коста Балабанов на ул. “Граф Игнатиев” 2 , строена през 1914 година за жилище и доходно здание.  Проектът е на арх. Никола Лазаров, а сградата е паметник на културата.
Основен принцип, когато се започва работа по сграда Паметник на Културата или се проектира нова сграда в историческа среда е да се проучи средата, да се проучи историята на мястото, архитекта и неговото творчество, характерни детайли (типични за времето и архитектурата,  за архитекта) и т.н.. Така събраната информация дава възможност да се вникне обстойно в контекста на мястото и мисленето на твореца.

Също така е не по-малко важно да се проучат подобни, вече реализирани задачи. По този начин събирайки информация от всякакъв тип студента/проектанта може да отсее добрите от лошите примери, интересните решения от суховатите и обикновените. Но държа да отбележа, че представите на всеки по отношение на добри и лоши примери са различни. И може би затова е важно да предаваме един на друг нашите знания, наблюдения и да разясняваме кои са причините да наричаме един пример добър или лош….което от своя страна е доста субективно.

Каква е практиката в България по отношение на надстрояване и пристрояване на Паметниците на Културата (ПК)? В София и страната има множество примери, които могат да се вземат под внимание. Повечето колеги прибягват до проектиране на структурна фасада, която е надстройка или дострояване на ПК. Този подход се възприема като най-щадящ и неутрален от колегията. Може би защото стъклото отразява околното пространство, създава илюзията за прозрачност, за ненамеса в паметника. Но дали наистина е така?

За мен този подход издава една неувереност от страна на проектанта, незнание какво трябва и би могъл да направи. Страхът от публично недоволство, от връщането на проекта и неодобряването му най-вече от институцията НИПК може би е причината да се прибягва до непрестанната употреба на структурно остъкляване.

Дори и сред студентите не се усеща смелостта на студентския проект, където липсата на реалния инвеститор би трябвало да дава крила. Мисленето се свива до: “Незнам какво да направя - ще направя всичко от стъкло. Нали този подход според изследванията се използва, значи работи.”  И тук би трябвало да се появи преподавателя и да насочва мисълта в правилната посока. Да, вярно е че масово се използва стъкло, но дали е най-подходящият материал. Материала трябва да зависи от функцията нс сградата и от разположението и. Различен ще е подхода в градска и в селска среда, различен ще е подхода и при проектиране на промишлена сграда, обществена или  жилищна сграда. Смелият проект не винаги е несъвместим с паметника, но не бива категорично да бъде отхвърлен като възможност.

Ще дам два по нестандартни примера:

Надстройка на стара електоцентрала в Мадрид, Испания и превръщането и в музей на съвременно изкуство CaixaForum с архитекти Herzog & de Meuron Architects. В този случай употребата на тотално различен материал, контрастен на оригинално използвания нито за момент не ни дава възможност да сбъркаме кое е оригинала и кое надстройката. Смелите прозоречни прорези в оригиналната субструкция, най вероятно са продиктувани от еднотипността на фасадата и естествено от новата функция. Те трудно биха могли да се приложат за по малка и изпълнена с разнообразна пластика фасада, но при тази по-монотонна сграда това не е проблем.Двата плътни обема се допълват, а където в надстройката има нужда от прозоречен отвор той е умело прикрит зад “стената” от метал.

Хотел Fouquet’s Barrière в Париж, Франция е построен на калкан със сгради с историческа стойност  - архитект Edouard François. Архитектът решава да използва бетон в своите фасади, които са реплика на характерни примери за историческия период и уличния силует, за да впише сградата си сред останалите. Но прозоречните отвори, които разполага по фасадата са извън нейната логика. Това е неговият начин да подскаже на минувача, че става въпрос за нова сграда, със собствен стил и по -различна визия. Това е начинът, по който той показва намесата си в средата - ненатрапчиво, но категорично.

Това не е пример за надстройка, но принципът би могъл да се използва съвсем спокойно.

Надявам се в бъдеще да срещаме по-смели изпълнения и по-решителни колеги. Това е материя, която изисква специално внимание и подход. Не всеки проектант притежава уменията да се справи с подобни задачи и затова прави чест на тези, който признават липсата на нужните качества и знания.

Снимките са използвани със съгласието на: JagerJanssen architects и Paco López
Интересна информация за Caixa Forum ТУК.

Наскоро се случи с приятел да обсъждаме маршрути, интересни места и т.н. и аз много въодушевено започнах да обяснявам за различни обекти, които си заслужава да се видят, споделяйки до каква степен мисълта за ‘паметник на културата’ ми стопля сърцето и как  бих искала в недотам далечното бъдеще да имам възможността да се заминавам само и единствено с паметници. За моя изненада отсрещната страна не посрещна изказването ми с интереса и въодушевлението, което очаквах. И в един момент се усетих и попитах „Ти знаеш ли какво означава Паметник на Културата?”. Не мога да цитирам точно отговора, но в общи линии изказването касаеше ‘паметника’ като ‘скулптура’. В представите му бяха монументалните паметници и мемориални комплекси, които могат да се видят в цялата страна.
Този разговор ме накара да се замисля, че всъщност са много малко хората, които са наясно с термина ‘паметник на културата’. Предимно архитекти, реставратори, служители в общини, както и хора имащи щастието (или съответно нещастието) да живеят, да притежават, да имат познати с отношение към сгради със статут на ‘паметник на културата’.
Това е причината, подтикнала ме към създаване на тази тема. Прииска ми се да дам достъпно и ясно обяснение на използваната терминология.

Най-общо казано ‘Паметник на Културата’ представлява движим или недвижим обект с културно-историческа стойност. Той е носител на белези от отминали епохи и може да е свързан със събития, исторически личности и разнообразни културни промени. Поради наличието на съответни качества, обектът се поставя под закрила на Закона, а качествата от своя страна определят степента на юридическа защита.
Естествено е в даден момент от съществуването си някои от мемориалните паметници да бъдат признати за Паметници на Културата.

Понятието ‘Паметник на Културата’ (ПК) не е константа. То непрекъснато се изменя и обогатява в зависимост от ценностната система и развитието на обществото. Съществуват много международни харти и конвенции, като всяка от тях дава свое определение за ПК. Различните държави също имат собствени тълкувания и интерпретации.

Не във всички страни се използва понятието ‘Паметник на Културата’. Дори понастоящем в приетия Закон за Културното наследство (ДВ19 / 13.03.2009), определението ‘Паметник на Културата’ се замени с ‘Културна Ценност’,но като че ли новото понятие не би могло да замести пълноценно старото. Във всеки случай поне докато се намери достоен заместник на новото понятие, трябва да свикнем с употребата му или просто да използваме старото и наложено вече ‘Паметник на Културата’.

ГРАДОУСТРОЙСТВЕНИ АСПЕКТИ:
Водонапорната кула се откроява силно със своята вертикалност сред строго хоризонталния пейзаж на промишлената зона, в която е издигната. Тя е част от специфичния силует на града, който трябва да бъде съхранен.

ПРОБЛЕМИ:
- хаотична застройка в имота  и разположението на новата сграда - визуални и комуникационни връзки;
- етажност – строителството на висока сграда в имота би компрометирало градския силует;
- брой сгради в имота – сръзване на съществуващи и нови сгради с цел компактизиране на офис сградата, увеличаване на рекреационните площи;

ИДЕЯ:
За извеждане концепцията на новата сграда са използвани координатните системи на съществуващата постройка към улицата и на водонапорната кула. Така ортогоналната система се комбинира и свързва с радиално разположените през 6о оси на шапката на кулата.

КОНСТРУКЦИЯ И ФАСАДНО РЕШЕНИЕ:
Сградата се изпълнява с метална конструкция, която позволява премостване на големи подпорни разстояния и големите еркери и хлътвания.  Те пресъздават релефа, създаден от водно корито – постоянно криволичещ, издигащ се и падащ.
Фасадите са изпълнени с предварително заготвени фасадни панели със специфичен завършек. Постигнат е едновременно съвременнен и некомпрометиращ паметника дизайн. Използвани са два цвята – сиво за акцент и кореспондиращо с цвета на съществуващата сграда и бял, подчертаващ детайла. Друг основен материал е стъклото, което прави възможно  свободното преминаване на офисното към заобикалящото пространство и създава необходимата осветеност.
Уличната фасада  се откроява като една съвременна изчистена реплика на стоящата наблизо кула. Така се подчертава и характера на сградата – офис сграда на компания, обслужваща водоснабдяването на града.
В интериор са използвани естествени материали – камък, дърво. Сивият цвят е внесен и като интериорен акцент – контрастен на светлите материали и подчертаващ характерни зони.

Задачи свързани с реализацията:
-запознаване с подобни печатни материали;
-изледване на историята на форта;
-изследване на плановата схема на форта и нейното развитие във времето;
-изследване на съществуващата застройка, нейните функции и развитие във времето;
-изследване на сходни архитектурни примери от същото време - архивен снимков материал;
-графична реконструкция на по-важните сгради от укреплението;
-представяне на по-интересни намерени артефакти;

Интересни факти от процеса на работа:

-Когато испанците стъпват на брега са изключително впечатлени от местността.  Времето е хубаво и слънчево и остава такова по време на строежа на форта. Това е причината те да останат неприятно изненадани при появата на гъста мъгла, която не се вдига с дни.

-Всички постройки, които строят са само и изключително от кирпич.  Изключенията, по разбираеми причини са църквата, затвора и къщата на коменданта, построени  от камък, намерен изключително трудно.

-Дошлите заселници са предимно войници, неразбиращи от строителство. Техните кирпичени къщи са построени без солидна каменна основа. Това е причината още незавършили укреплението да се налага да поправят вече издигнатите постройки.

-Нуждата от повече  пространство в  укреплението води до разширяване в недовъшената посока. (Ако си представим, че войниците строят последователно в рамките на правоъгълното укрепление откъм входа и въртим обратно на часовниковата стрелка, контура на укпреплението остава непроменен до църквата. Реално достигайки и завършвайки нея, винаги има сграда за ремонт, което обяснява и незастроената част от форта. Това е и посоката на последващите промени.)

ПРОЕКТ, КОЙТО РАЗГЛЕЖДА ЖИВОТА НА СОФИЯНЦИ В КРАЯ НА 19ти - НАЧАЛОТО НА 20ти ВЕК.

ВРЕМЕВИ ПЕРИОД: Преди столетие са направени едни от най-значимите открития в историята на човечеството. Това е времето, през което в Европа творят велики художници, музиканти и писатели.България не остава настрани отнововъведенията и откритията - постепенно се променя мирогледа на хората, променя се и начина на живот. В началото на 20 век, под влияние на сецесиона, най-напред се променя жилището на елитното общество. Основна черта на сецесиона е, че всеки детайл се изработва специално, по поръчка.

ИДЕЯ: В наши дни за хората и времето напомнят мебели, вещи, писма, снимки, книги, пръснати из антикварни магазини и музеи. Повечето от сградите са запазени, но сега те Стигаме до въпроса има ли място в София, което да пази жив спомена за миналото? В много други градове има запазени образци, показващи градският бит и начин на живот от края на 19 - началото на 20век.

При повечето експозиции всичко е поставено зад витрини или преградено за да не се доближават и пипат експонатите (пример -къщата на Калиопа, Русе). Има и експозиции, които стават среда за различни културни събития - рецитали, концерти ( пример - Балабановата къща, Пловдив). В повечето от тези експозиции дрехите присъстват като неделима част от интериора, допълват го и го обогатяват.

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ - МЯСТО: Не са малко къщите в София които биха могли да приютят една подобна експозиция на градския бит. Къщата на Рачо Димчев е интересен и типичен пример за архитектурата в началото на 20 век и като интериор и като екстериор. Има статут на Паметник на Културата от местно значение - първа степен, по настоящем се използва за детска градина.

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ - ИДЕЯ: Идеята на проекта е да пресъздаде атмосферата на отминалото време, без да задължава по някакъв начин посетителя, без да му поставя ограничения. Посетителят сам прави своя избор, взема решения. Той би могъл да се разгледа на спокойствие експозицията, да види, да докосне , да седне, да преживее. Той би могъл да посети кафе - сладкарница, в която опита вкусотии и напитки, част от ежедневието на софиянеца преди 100 години. Той би могъл сам да избере откъде да мине, какво да види и да прави. Тази идея, пренесена върху къщата на Р.Д. се реализира чрез обособяване на различни функционални зони и използване на различни похвати при тяхната реализация на отделните нива. На първото ниво са кафе-сладкарницата, мултимедийна зала и стаята на гидовете. На втория етаж е същинската част на експозицията -тук са салоните, залата за музика, любимите им хазартни и други игри, спиртическите сеанси, така модерни по онова време. Посетителят се запознава със светския живот - в домашна обстановка - който софиянци са водели. Идеята е всичко да изглежда застинало във времето, и да се съпреживява. На третия етаж са разположени две големи гардеробни помещения - мъжко и дамско. Това е място, където може да облечеш рокли и костюми, да се гримираш, да се снимаш, да се покажеш и да участваш в парти облечен със този тоалет. Една част от дрехите са разположени в експозиционни зали на същият етаж.

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ - ПРОБЛЕМИ: Съществена част от представения проект е архитектурният дизайн за обзавеждането и аранжирането на основни, емблематични за решението пространства. Най- тежката задача бе да се определи за всяко от пространствата подход, адекватен на неговата специфика.

-„решение на интериора с оригинални мебели от епохата или техни копи” - приложен по отношение на експозиционния етаж, където посетителят се потапя в историческата обстановка; -интерпретация на мебелите от епохата - при организацията на приемната зона - кафене, галерия, администрация и т.н. - функции, привнесени в сградата, макар и ситуирани в приемния етаж на къщата; - контрастен съвременен архитектурно-художествен език - при организацията на мансардния етаж, където функциите са безспорно нови и контрастно съвременни.