Смелите идеи на Архитекта и съдбата на Паметниците на Културата.

Размисли в/у студентски задачи и примери от практиката.

Този летен семестър имах удоволствието да бъда поканена за хоноруван преподавател в упражненията по “Опазване на Архитектурното Наследство” - 3 курс, Архитектура, УАСГ. Една от задачките, които част от студентите избраха да правят бе надстройка на къщата на Коста Балабанов на ул. “Граф Игнатиев” 2 , строена през 1914 година за жилище и доходно здание.  Проектът е на арх. Никола Лазаров, а сградата е паметник на културата.
Основен принцип, когато се започва работа по сграда Паметник на Културата или се проектира нова сграда в историческа среда е да се проучи средата, да се проучи историята на мястото, архитекта и неговото творчество, характерни детайли (типични за времето и архитектурата,  за архитекта) и т.н.. Така събраната информация дава възможност да се вникне обстойно в контекста на мястото и мисленето на твореца.

Също така е не по-малко важно да се проучат подобни, вече реализирани задачи. По този начин събирайки информация от всякакъв тип студента/проектанта може да отсее добрите от лошите примери, интересните решения от суховатите и обикновените. Но държа да отбележа, че представите на всеки по отношение на добри и лоши примери са различни. И може би затова е важно да предаваме един на друг нашите знания, наблюдения и да разясняваме кои са причините да наричаме един пример добър или лош….което от своя страна е доста субективно.

Каква е практиката в България по отношение на надстрояване и пристрояване на Паметниците на Културата (ПК)? В София и страната има множество примери, които могат да се вземат под внимание. Повечето колеги прибягват до проектиране на структурна фасада, която е надстройка или дострояване на ПК. Този подход се възприема като най-щадящ и неутрален от колегията. Може би защото стъклото отразява околното пространство, създава илюзията за прозрачност, за ненамеса в паметника. Но дали наистина е така?

01-pk 02-pk 03-pk

За мен този подход издава една неувереност от страна на проектанта, незнание какво трябва и би могъл да направи. Страхът от публично недоволство, от връщането на проекта и неодобряването му най-вече от институцията НИПК може би е причината да се прибягва до непрестанната употреба на структурно остъкляване.

Дори и сред студентите не се усеща смелостта на студентския проект, където липсата на реалния инвеститор би трябвало да дава крила. Мисленето се свива до: “Незнам какво да направя - ще направя всичко от стъкло. Нали този подход според изследванията се използва, значи работи.”  И тук би трябвало да се появи преподавателя и да насочва мисълта в правилната посока. Да, вярно е че масово се използва стъкло, но дали е най-подходящият материал. Материала трябва да зависи от функцията нс сградата и от разположението и. Различен ще е подхода в градска и в селска среда, различен ще е подхода и при проектиране на промишлена сграда, обществена или  жилищна сграда. Смелият проект не винаги е несъвместим с паметника, но не бива категорично да бъде отхвърлен като възможност.

Ще дам два по нестандартни примера:

caixa-forum1 Надстройка на стара електоцентрала в Мадрид, Испания и превръщането и в музей на съвременно изкуство CaixaForum с архитекти Herzog & de Meuron Architects. В този случай употребата на тотално различен материал, контрастен на оригинално използвания нито за момент не ни дава възможност да сбъркаме кое е оригинала и кое надстройката. Смелите прозоречни прорези в оригиналната субструкция, най вероятно са продиктувани от еднотипността на фасадата и естествено от новата функция. Те трудно биха могли да се приложат за по малка и изпълнена с разнообразна пластика фасада, но при тази по-монотонна сграда това не е проблем.Двата плътни обема се допълват, а където в надстройката има нужда от прозоречен отвор той е умело прикрит зад “стената” от метал.

fouquets-barriere01
fouquets-barriere02

Хотел Fouquet’s Barrière в Париж, Франция е построен на калкан със сгради с историческа стойност  - архитект Edouard François. Архитектът решава да използва бетон в своите фасади, които са реплика на характерни примери за историческия период и уличния силует, за да впише сградата си сред останалите. Но прозоречните отвори, които разполага по фасадата са извън нейната логика. Това е неговият начин да подскаже на минувача, че става въпрос за нова сграда, със собствен стил и по -различна визия. Това е начинът, по който той показва намесата си в средата - ненатрапчиво, но категорично.

Това не е пример за надстройка, но принципът би могъл да се използва съвсем спокойно.

Надявам се в бъдеще да срещаме по-смели изпълнения и по-решителни колеги. Това е материя, която изисква специално внимание и подход. Не всеки проектант притежава уменията да се справи с подобни задачи и затова прави чест на тези, който признават липсата на нужните качества и знания.

Снимките са използвани със съгласието на: JagerJanssen architects и Paco López
Интересна информация за Caixa Forum ТУК.

Reply