Надстройката.

Подтикната от поредната статия за надстройка на сграда, обявена за Недвижима Културна Ценност (НКЦ) започвам тема за Надстройките и техните проблеми.

Общи проблеми: Нещо, което убягва на повечето колеги, когато се сблъскат с подобна задача е идеята за ‘оригинала’ и ценността на НКЦ. Какво пазим и защо, какви са характеристиките на сградата и взаимоотношенията и с околното пространство. Когато сградата не може да бъде запазена в настоящия си вид трява да се прецени кое е ценното, кое може да бъде премахнато и кое трябва да се запази. За това до голяма степен помага архива на НИПК (НИНКН) и събраната до този момент информация.
Когато се говори за ценност на фасадата и за нейното опазване не бива да разбираме само „начина, по който сградата изглежда“. Ценността трябва да се разглежда комплексно – като съвкупност от много компоненти, които взети заедно създават нейния неповторим облик.
Такива компоненти например са нейния мащаб, отношението към околното пространство, декорацията и дори техниката на градеж.
Когато не отчетем дори един от тези компоненти ние губим безвъзвратно характера на сградата, възможно е дори да сме причина за отпадането й от листата с НКЦ.
В повечето от празгледаните примери не става въпрос просто за пренебрегване на един от компонентите, а за тотално отричане на ценността на сградата и пълна липса на оригинал. Оригиналът се замества с една бутафория, маска на съществувалото, просто защото има предписание за запазване на фасадата, с което трябва да се съобразим ако искаме проекта ни да бъде одобрен. Едва ли някой проектантски екип казва директно своите намерения и ги описва в обяснителната записка. В действителност нещата се случват случайно и някак между другото: „ние я укрепихме, а тя взе че падна. Но не се притеснявайте – ще я изградим същата 1:1, кой ще разбре …“
Но какво правим при отсъствие на ‘оригинал’? Когато всички къщи са реставрирани по такъв начин, че в днешни дни представялват по скоро заместители на съществували сгради. Подменена паянтова конструкция, подменен пълнеж, подменен материал на пълнежа и прочее. Не лъжем ли минувача/посетителя, че вижда или влиза в уникална структура?
Нещо подобно се случва и в този случай. Казваме, че пазим фасадата, но не пазим оригинала. Тогава кое е ценното, освен може би сведението “…тук имаше къща…”. Но за тази цел бихме могли да сложим и информационно табло със снимка.

Къща на Спиридон Велев, ул. “Неофит Рилски” №43, гр. София .
thumb-deset
Проект: Студио Десет
Предназначение: Офис сграда
Класификация: Надстройка, която избягва срещата с “оригинала” чрез обрамчване със стъкло

Според статията в “Строителство-Градът” къщата е реконструирана около 1906г. от арх. Никола Лазаров.
Някои цитати, които правят впечатление: .…Проектът предвижда разрушаване и възстановяване на сграда, притежаваща статут на архитектурно-строителен паметник на културата от местно значение…Проектът предвижда да бъдат разрушени и да се възстановят по фотограметрична снимка и проект, одобрен от Националния институт за паметници на културата, днес вече Национален институт за опазване на недвижимите културни ценности (НИОНКЦ)…
Проблеми на решението: Стъклото, което се ползва за отделяне на оригинала от новото изглежда премерено като размери, но плътната част обрамчваща оригинала и стъкления пояс смачква и неглижира фасадата, която пазим. Цялостното усещане е за сгрешен мащаб.

Къща на Горгас, ул. “Оборище” 10, гр. София
oborishte-10
Проект: ЕКСА-АД
Предназначение: Жилищна сграда
Класификация: Надстройка

Къщата е изградена по проект на арх. Фингов и арх. Никола Лазаров. По настоящем тя се интегрира в цялостната постройка чрез преизграждане на западната, северната и частично на източната фасада, като се запазват оригиналните височинни коти, материали, корниз и се възстановява куполът в североизточния ъгъл на сградата в първоначалния му вид. В общата структура на сградата съществуващите фасади са подчертани посредством прибрани навътре изцяло остъклени полета, които създават неутрален фон за експонирането им и осъществяват прехода към новата част. В оригиналния си вид се запазват и дворните врати до западната граница на имота.
Резултатът от намесата е сливане на къщата, НКЦ, с новата сграда. Тя се изгубва сред множеството материали и чупки, в сянката на своята надстройка, а както е видно от снимката по време на строежа - оригинал липсва.

Къща на Никола Мушанов, ул. “Московска” № 47, гр. София
mushanov
Проект: “АДА” ООД
Предназначение: Офис сграда на 6 етажа
Класификация: Надстройка - стъкло

Къщата е изградена по проект на арх. Станчо Белковски през 1925г. По данни от “Синята книга на паметниците на културата” на НИПК “интерес представлява интериорът в съчетание дърво и мазилка, мозаични плочки, гипсови касети. Запазени са старинни мебели с дърворезби и камина.”.
Ценноста на интериора не е пречка за инвеститорите, които сриват до основи къщата, за да преизградят само фасадата й.
В статия в “Строителство-Градът” се казва “…Проектът на “А.Д.А. – Архитектурно-дизайнерска агенция” с ръководител арх. Иво Пантелеев е запазил старата фасада и е позволил надстрояването…Горните етажи имат за цел да покажат една съвсем нова и модерна архитектура, за да има определен контраст между старото и новото…”. И отново заставаме пред въпроса какво е ценното, щом данните от НИПК не са взети под внимание, а оригинал на практика вече не съществува.

Къща на Швамберг, ул. “Будапеща” №3, гр. София
budapeshta
Проект: “АДА” ООД
Предназначение: Хотел
Класификация: Надстройка, която избягва срещата с “оригинала” чрез обрамчване със стъкло

2006г.: Извадка от АрхИдея: “…предстои изготвяне на проект за събаряне на част от съществуващата сграда със запазване и укрепване на фасадите към “Будапеща” и “Дондуков”, а също така на изкопа и укрепването му. Изкопните работи ще бъдат ръководени от НИПК съвместно с Музея на София и по същество ще представляват археологически разкопки.
2009г.: В извадка от София за Нас се казва, че след приключване на археологическото проучване “с помощта на багер се свалят стените на разрушената сграда от началото на 20 век.”

СЛЕДВА:

Сграда над бившата сладкарница “Роза”, ул. Княз Батенберг” № 4, гр. София - срещу градинката на Народния театър
Проект: арх. Константин Антонов и арх. Иван Битраков
Предназначение: Офис сграда “Батенберг”
Класификация: Надстройка - стъкло

Старата софийска община и бивша библиотека, ул. “Гурко” 1, гр. София - срещу БТК
Проект: ….
Предназначение: Гранд Хотел “София”
Класификация: Надстройка - стъкло

За статията са ползвани снимки от личен архив, снимки от статии във в.Строителство-Градът, София за Нас, АрхИдея, фирми проектанти - ЕКСА, АДА, т.н.

One Response Subscribe to comments


  1. any

    Браво. Харесва ми моето мнение и съм напълно съгласна с теб. Част от сградите съм ги виждала и наистина са ужасни. Лошото е че това не се случва само във София, а и по другите градове. Лично аз мога да дам няколко примера за грозни надстроики във Варна. Много се радвам, че не само мен ме дразнят :)
    с уважение: any

    фев 18, 2010 @ 3:13

Reply