Има ли Наследството ни бъдеще. Размисъл върху едно дисциплинарно уволнение.

Не съм помисляла, че подобна тема ще е следващата върху която пиша, но тя е пряко свързана със съдбата на Наследството - всъщност повече, отколкото може да се усети на пръв поглед.

Ден четвъртък - 15.12.2011г. - Директора на Националния Институт за Недвижимо Културно Наследство доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова получава заповед за Дисциплинарно Уволнение (1)

Ден петък - 16.12.2011г. - научавам от колега за случилото се. Бях подготвена за подобен ход, но все пак съм в шок. Всички мой познати, имащи отношение към Наследството и/или към Човека реагират по еднакъв начин. Недоумение и потрес!

Ден неделя - 18.12.2011г. Трудно ми е да пиша по темата - не мога да разгранича професионалния от личния аспект. Мога само да кажа, че арх. Кандулкова е:

  • Човекът, който ме изгради като архитект-реставратор - показа ми кое е правилно и кое не. С думи и дела. Даде ми посока.
  • Човекът, който ме накара да заобичам работата с Наследството още по-силно през годните. Любов, предадена “нататък”.
  • Човекът, който с голяма любов и желание ми е разказвал за Института ( НИПК ), за работата си там, за бъдещето му. И всичко това години преди да бъде назначен за Директор на НИНКН.
  • Човекът, който ме привлече към каузата НИНКН и желанието един ден да работя там (също много преди да бъде назначен за Директор на НИНКН). Защото НИНКН за мен е “кауза”. Сам архитектът-реставратор трудно може да накара хората да повярват в правотата на неговите решения, но екип от специалисти, действащ в една посока, развиващ единна стратегия за Опазване на Наследството води след себе си множество верни решения. Защото институцията може да повлияе много по-силно за правилното отношение към Наследството, отколкото един проектант.
  • Човекът, към който мога да се обърна за професионален или личен съвет, за мнение, за подкрепа. От типа хора, които няма да пестят думи, дори те да не са приятни, за да ми докажат че греша или да ме подкрепят да продължа напред в работата, в опитите, в търсенето си.
  • .

    Убедена съм, че тези любов и енергия са били предадени и на колегите от Института.
    Убедена съм, че за времето, в което арх. Кандулкова е заемала поста на Директор на Института Наследството е имало своя ревностен пазител.

    Иска ми се да вярвам, че случилото се НЕ Е свързано с засягане на нечии интереси.
    Иска ми се да вярвам, че Наследството НЕ Е отново в Риск. Защото ако това се случва на всеки, отстояващ принципите на опазването на архитектурното наследство има сериозни причини за притеснение.
    Иска ми се да вярвам, че има повече хора и професионалисти като арх. Кандулкова, защото тогава Наследстото ни има Бъдеще.

    Прилагам  документи и позиции:

  • Заповед от Министерство на Културата
  • Отворено писмо от служителите на НИНКН - версия BG
  • Отворено писмо от служителите на НИНКН - версия ENG
  • Отворено писмо от БНК на ИКОМОС и Дружество ‘Архитектурно наследство’ при САБ
  • Позиция на арх. Тодор Михайлов
  • Позиция на Румяна Михнева
  • Предаване “Открито” на Валя Ахчиева за сграда с адрес пл.”А. Сиреков”4, гр. Бургас
  • Отворено писмо от собствениците на сграда с адрес пл.”А. Сиреков”4, гр. Бургас
  • Интервю с арх. Йорданка Кандулкова - за в.Торнадо и Фрогнюз
  • ….(следва)

    (1)До днес не бях наясно с понятието “Дисциплинарно уволнение”. Оказа се възможно най-тежкото наказание, което работодателя може да наложи на свой работник и със съответните тежки последствия като това, че лицето не може да бъде назначено на държавна позиция, да работи в каквато и да е администрация и т.н.
    Какво ли е това провинение, което така е предизвикало работодателя Министерство на Културата, за да се стигне до подобно крайно решение???

    Reply