Старото училище в с.Добралък. Една френска система в България.

Това е последния проект свързан с наследство, върху който работих и от който съм изключително доволна като постигнати резултати. Сега остава да поясня защо е така.

Предисторията:
Обектът е Старото училище на село Добралък, общ. Куклен, обл. Пловдив или казано по-ясно - на час път от Пловдив, високо в планината. Намира се в един двор със селската църква в най-старата махала на селото и представлява красива, разпадаща се възрожденска къща, изградена с паянтова конструкция с пълнеж от плет и глина и каменна зидария там, където стените са вкопани в терена.

Училището беше моето предложение за обект за дипломна работа към курса по “Опазване на архитектурното наследство”. Курсът се провежда от НИНКН, съвместно с ECOLE DE CHAILLOT - Paris, т.е. френски преподаватели идват и изнасят част от лекционния материал, включително участват в обсъжданията на дипломните задачи и защитите. Те са хората, от които най-вече зависи дали ‘ставаш’ или ‘не е препоръчително да се занимаваш с наследство (заради благото на самото наследство)’, т.е. си скъсан.
/Тази преценка е страшно относителна, особено когато:
1) вече си дипломиран архитект към катедра” История и теория на Архитектурата” в УАСГ, или някои друг подобен курс или специализация;
2) вече се реализираш в областта на културното наследство;
3) вписан си в регистъра с лицата, които могат да работят върху обекти - недвижимо културно наследство, на Министерство на Културата;
Точно тогава определението ‘не ставаш’ = ‘скъсан си без право на втори шанс’ е меко казано абсурдно. Да не говорим, че това да си скъсан няма реални последици - т.е. чер списък не фигурира никъде - всичко е по-скоро пожелателно. Не по-малко сериозен е и въпросът с това доколко е реален опитът и професионализмът на някои от архитектите, вписани в регистъра на МК!/

Естествено, идвайки тук и представяйки своя опит те (французите) очакват резултати и финален продукт, който ясно показва, че си ‘усвоил’ показаното. Това се отнася не само до отношението към обектите и тяхната среда, но и към представянето на проекта.

И всъщност тези наблюдения искам да споделя.
Опитът от тази задача и от предишната, която те наричат ‘ателие’ показа, че много високо се цени работата на ръка - скици, рисунки, перспективи, защото с тях се показва личното отношение към обекта. Един вид - ако не съм харесал обекта или средата или нещо в тях, няма как да пресъздам ‘красиво’ нещата върху листа хартия, т.е. липсва отношението.
Доста нелепо на пръв поглед изискване - особено за задобрели в КАД програмите архитекти. Трудността да се върнеш към уменията, нужни само и единствено за да прескочиш трапа наречен входящи изпити за УАСГ е ужасяваща. Но успееш ли, както казват повечето колеги, най-голямото удоволствие от цялата задача е именно работата на ръка.
Съществува и друг проблем. Ако си разбрал правилно какво се иска и имаш желание - правиш нещата както трябва, ако не си разбрал - просто правиш нещо, чиито резлутат е доста несигурен. А тъй като никой от нас не се е сблъсквал с подобен проект, никой не знае как точно ще бъде ‘прочетен’ неговия собствен. /Тук съм само на половина права, защото ако човек е достатъчно съвестен и работи усърдно има възможност да покаже работата си по проекта в рамките на консултациите с френските преподаватели и да бъде ‘упътен’./

Друго важно нещо - един чертеж трябва да е пълен. Не просто да има информация от типа - две черти отгоре, и две отстрани и ето ти помещение. Става въпрос за четимост на самата графика. Французите казват - вашите чертежи няма да се гледат от професионалисти, а от обикновени хора. На хората трябва да им стане ясно всяко нещо без да са специалисти в областта. Същото нещо е и за снимките, които се ползват - на една снимка не и е мястото в проекта ако не е указана ясно причината тя да е там - и то най-вече в цвят - като за лаици.

Със сигурност има още и още неща, за които не се сещам в момента и ще дописвам, но на този етап и казаното дотук е от значение. Всъщност поне за мен разликата с всички задачи, свързани с наследство върху които съм работила се състои в доста по-несигурният процес на работа, защото когато се налага да съпоставяш работата си спрямо френски модел всеки път си задаваш въпрос доколко правилни и адекватни решения взимаш - и като начин на представяне и като проект.

И самият проект…..

Print
Print
Print
Print
Print

За заинтересованите - резюме на обяснителната записка към проекта - ТУК.

Reply