The Ten Books on Architecture.

“Десет книги за архитектурата” е най-забележителния труд, създаден в помощ на архитектурното проектиране, от Марк Витрувий Полион - римски инженер и архитект.

До този момент не съм писала за нито една книга. Факт е, че има много примери, свързани с опазването на културното наследство, които е добре да бъдат споменати, прочетени и прилагани. Но тази книга е по-различна от всички свои съвременници. Витрувий я е написал като послание към император Цезар, за да има той поглед върху настоящите и бъдещите строежи, които възлага.

Книгата дава информация по разнообразни теми:
-Описания на елементи от римския град - крепостни стени, кули, улици и тяхното ориентиране спрямо посоките на света в зависимост от географското положение и климата;
-Строителните материали;
-Строителството на храмове, театри, базилики, форуми, колонади, бани, къщи, стопанства и т.н. - правила за построение и симетрия, пропорции;
-Архитектурни ордери - йонииски, коринтски, доринтски;
-Зависимост между тип сграда и използван ордер;
-Разположение на частите на сградата, функционални връзки;
-Довършителни работи;
-Инструменти за работа и стенобойни машини;
- и още и още…

Казано другояче - как би помогнало в наше време нейното прочитане на проектантът, занимаващ се с реставрация, в неговата работа? Ами вместо да се чуди на каква височина би застанал съответния намерен капител на колона, би могъл лесно да прецени спрямо дадените от Витрувий пропорции. Или лесно да определи функцията да едно помещение, спрямо фунцкията на друго. Да научи каква е разликата между гръция и римския театър, като сгради и като замисъл на постановката. Каква е функцията на колонадата и къде може да бъде открита и т.н., и т.н. Има и много други интересни факти, които мисля, че за всеки би било по-добре да прочете сам и да са му полезни в процеса на проучване и проектиране.

Всеки уважаващ себе си архитект-реставратор, работещ сгради от сътоветния исторически период, трябва да се запознае със съдържанието на книгата. Тя ще даде отговори на много въпроси и ще спести много пропуски и грешки в проектите и реализациите. Мисля, че не бива да се пренебрегва и от историци и археолози.

А когато за пореден път се сблъскаме с новината за някоя нова грандоманска възстановка на съответен обект, се надявам да тя да е достатъчно близка до възможния, оригинален вид. И все пак нека не забравяме, че според Венецианската харта “Реставрацията приключва там, където започва хипотезата”.

Reply