Римският архитект Витрувий и връзката му с консервацията и реставрацията на археологическото културно наследство в България.

Кой би предположил, че няколко години след последния материал, който съм качила на сайта, новия ще е пак на същата тема. И пак ще се наложи на чета труда на Витрувий, но от различен ъгъл и с изследователска цел. Причината: зачестилите изказвания на известен български историк, че “Това е наръчникът, който обяснява до най-малки подробности как се строи крепост, как се строи църква, какъв хоросан се използва, колко трябва да са широки основите. И от това, което откриваме на терена, виждаме, че Витрувий, който е станал стандарт не само за римските, но и за средновековните архитекти, е спазван много строго. Когато ние откопоаем една стена, широка 2,20 м, знаем, че както препоръчва Витрувий, крепостните стени са били високи 8 м. Ако основата е 2,60 м - височината е 10 метра, а кулите - 12 м. От казаното излиза, че това е “ръководството”, което всеки проектант трябва да използва независимо от епохата на реставрирания от него обект. Защото Витрувий е написал всичко и през последващите епохи архитектите и строителите са повлияни от него. А това, което откриват археолозите, няма как да е по-различно от написаното.

Дали това е така наистина? Дали абсолютно всичко, свързано с Римската архитектура е описано в труда на Витрувий? Колко подробно? Дали написаното може да се използва и по какъв начин? Дали той е повлиял архитектурата на цяла Европа и всички епохи след залеза на Римската империя? Ако да - то къде и по какъв начин? Ако не - защо не?

Това са част от въпросите, които си зададох, когато започнах моето търсене. Отговора на повечето от тях, може да прочетете ТУК.
А за да достигне написаното до повече хора, текстът вече е публикуван и в Интернет медия: ТУК

Reply